стихове от сега

Поредното пътуване


Два самолетни полета
окончания на прекарване
изпълнено с очаквания ....

Далеч долу
колони от светещи мравки
бавно се вливат от един мравуняк в друг.

Западните хора
вървят
невъзмутими и любезни към гроба си

Точно кой е онзи миг, в който
любовта между двама души изчезва?

Началото винаги е вълшебно

Реалността свършва тогава, когато
човек се запита защо си е купил замразени нарязани картофи
в цветен найлонов плик

Наслада, която не оставя следи

Животът се хлъзга учтиво покрай нас
като слуз
която леко отвращава
но и респектира, защото
смазва чарковете на един
пълен с несъответствия
свят.

Всички са склонни да се усмихват
склонността е задушаващо задължение
което не ти дава никакъв избор.

Когато очакванията на двама души един към друг се разминават,
трябва нещо наистина много да се е сбъркало, за да продължават да се обичат.

Това е като да слагаш захар на чай,
който вече е твърде сладък
или
да си сипваш сметана в млякото.

Много е скъпо...

Всичко навсякъде,
особено в самолета
особено за пътниците
особено за влюбените..


...




Пътници без граници
в
Безсъзнание без граници

играчки на конци
колички за храна
модерност окачена в рамка
арт подигравка
сериен минимализъм
биомода
тоалетна култура
браво!
аплауз!

Самолетът навлезе в турбулентна зона,
дясното ми ухо болезнено пулсира,
главата ми иска да се пръсне и да опръска всички пасажери
Не издържам повече ......



z

покрай


остаряваме
покрай дните, които минават
покрай погледите на другите
покрай телата си,
покрай нас
самите
сами
остаряваме


z


Опитвам се да събера мислите си


и закъснявам за среща със себе си

в трамвая мирише на недовършени дела

лицата на хората са подпухнали от опити да се събудят в тази реалност

голямо парче мазилка се отлюспва и
пада само на сантиметър от възрастен манекен

защо винаги закъснявам?

Може би защото тялото ми е твърде тромаво,
а мислите ми са твърде бързи и винаги го изпреварват

На една стена пише “Фак да систем”,
До надписа има прозорец, зад който руса жена ксерокопира документи.

Ако някога обаче стигна навреме
може би всичко ще се промени, може би аз ще се променя...
Тогава закъснялото ми тяло ще осъзнае,
че не е много по-лошо от мислите ми и
че времето е проблем от материално естество..

слизам от трамвая
закъснението е прилично,
далеч от границата на поносимото

не мога да разбера този град грозен ли е
или
на мен така ми се струва

в един момент човек толкова натежава от предразсъдъци, че
измери ли се преценката му, която е изказал, сигурно би потънал вдън земя

Висок, оцветен в жълто, мим е протегнал ръка с цвете към минувачите.

Местата на действие се нижат като шарените топчета от разкъсан евтин гердан.

Вече е 3 часа следобед.

Влизам в McDonalds да видя какво става.
В момента пиша и ям порция малки картофки с кетчуп.какво по-добро място за вдъхновение и креативност може да има от
най-свинското средище на потребителската култура днес.

Денят си отива
Отивам си и аз
Питам се къде ли са мислите ми и дали не са някъде наоколо
Писнало ми е да ги гоня цял ден

Цял ден се опитвам да сбера мислите си

В трамвая отново мирише на неизпълнени намерения.
Главите на хората се клатят все едно са закачени на кукички като пластмасови кукли.

Сещам се, че познавам един човек, който ми прилича на врата към друг свят
и това ме успокоява.

Кварталът си е същият,
кафяво каре на дупки
входът,
предизвикателно олющен,
гарсониерата
с кухня, баня и тоалетна в гардероба

Вече не бързам
Сега мислите ми се върнаха,
Прибирам се заедно с тях
или поне така си мисля
уви.. те пак са по-бързи от мен
и вече ме чакат,
заели различни пози в малкия ми апартамент

Сега ще сготвя нещо и ще поканя мислите си на вечеря

питам се дали ще ме уважат или и този път ще трябва да се забавлявам сама


z



Амстердам


Разхождам се под небето на холандските художници..
Купуваме си отново тютюн, цигарите са скъпи.
Едната ми вежда е по-нависоко от другата
Крайните квартали на града са като
почивни станции.
През нощта тези жилища светят еднакво – като човешки клетки.

Течението раздухва дима от горящия тютюн.
Ние сме на високо.
Вчера на покрива усетих, че идва лятото.
Днес слънцето седи замислено,
оронило глава в покрайнините на града.

В чинията ми има претоплени кроасани,
Намерени в един контейнер вчера вечерта.
В общата стая има плакати на сърфисти
и на Боб Марли, който играе футбол.
Вечер статуята на Буда свети и бълва водичка.
С метрото се стига бързо до центъра

На отиване си намерихме тютюн,
На връщане запалка.
Подготовка за самоотравяне
Добре е да има някой,
който да ти отваря вратата,
ръце, които да задържат нещо.
Сянка на внимание
върви след мен и пространствата, през които минавам.
Внимание в добри смисъл...
Някой те поглежда,
Проследява те
Знае, че никога няма да те види повече

Една свещ, купена от магазин за 1 евро, угасна


Любовта се отича от телата ни
И по някой от многобройните канали на града се влива в Северно море
Оттам до океана колко му е...


07.01.2008г. Амстердам



z


Любов


Пластмасов кръгъл часовник със син кант показва 11:15.
Животът е поезия
Преди малко повърнах всичко, което изядох на вечеря.
Тоалетната се превърна в моята изповедалня..
Ръцете ми са леденостудени от неспирното течение.

просторна стъклено сива гледка в бяла стая

Той седи до мен на масата
Пали си цигара.
Чудим се кой ли ще заговори пръв.

Аз имам черна качулка
И нокътя на палеца на левия ми крак се е забил дълбоко в месото.
Той е забравил как се работи на Photoshop и как се обича..

А може и никога да не е знаел
Аз имам право на избор
Усещам как изборът ми се разхожда из стаята и изчаква удобен случай да ме връхлети.
Той изтръсква цигарата си.
Човек винаги може да направи своя избор..

Студено-синия отблясък на окото му прави за миг малка дупчица
в пепелника.
Никой не каза нищо.
Той загаси фаса си, стана и излезе от стаята.
Часовникът показва 11:34.