стихове от преди

И ето,
още един ден си отива.

Оранжевото слънце гали буквите,
които изписвам по белия лист.....
Тъжно е, но някак красиво -
не исках денят да е дълъг
сякаш само един миг.

Исках да е дълъг толкова,
колкото лъчът светлина,
докосващ ме тогава...
исках този ден
никога да не забравя

Страх ме бе моите очи
да не се присвият самотни,
страх ме бе твоите очи
да не останат завинаги мокри.

Ето още един ден си отива -
уморен, неизпълнен, добър
и
един човек там се присмива,
останал сам,
във мрака отвън.




* * *



Излизам от вход.
Тръгвам по шумна, оживена улица.
Множество лица, с които се разминавам.
Ъгли на сгради. Стъклени витрини с отражения. Контейнери за смет.
Уморена съм. Свеждам глава. Ушите ми глъхнат. Виждам само
улеите между плочките, през които газя машинално.

Насреща ми никнат най-различни обувки. Те поне не се преструват на слепи.

Подметките на моите обувки – които първи срещат стъпките ми.
Отвсякъде ме дебнат стъпките ми.
Ами ако се събуя боса ?

Прескачам стъпкана цигара, преди малко горяла между нечии пръсти.
Настигам обвивка от вафла и я чувам как изшумява изпод краката ми.
Заобикалям проснато на паважа тяло в балтон и многото торби наоколо му.

Минаващо рамо грубо ме блъсва, но аз не поглеждам.
Трябва да се направи маркировка за пешеходци.

Без да искам се стряскам
щом свърши тротоара
и трябва да пресека.
Не ме е страх от светофара.
И въпреки това
пак не вдигам глава.
Толкова е натежала на рамената ми, че струва ми се след малко ще падне от тях,
ще се търколи на улицата и аз ще започна да я подритвам.
Ще си я подаваме с насрещните крака. Главата ми ще се смее, ще се хили заедно със
всички минувачи.
А тялото ми ....

Бързам по изтрита пешеходна пътека .
Насрещният бордюр липсва




* * *




Домашен прах танцува
Под звуците на джаз
Във стаята
Свидетел му е само лампата на
Нощно шкафче
Пепелникът със
догаряща цигара
стаил се е наблизо.

Синевина полекичка разхожда се по
Ръбовете на предметите
в мълчание погълнати.

гълчавата от радио замислено Виси по
видимите краища на
Вещите.

след себе си Графит на молив
оставя себе си

По страниците бели
на
възрастна тетрадка....


след себе си Графит на молив
оставя себе си
naokolo razhojdat se на радиото звуците?
Синкаво мълчание обгръща вещите
стаил се е наблизо.
Пепелник с
догаряща цигара
Свидетел му е само лампата на
Нощно шкафче
В стаята
Под звуците на джаз
Домашен прах танцува





* * *




Ямайските цветя са мъртви
и само корените техни
остават в мрака да сълзят.

Туземците се спъват в тях и ...




* * *



Underground with the undersound Ъндърграунд със този ъндърсаунд
Underperson doing his underculture Ъндърчовек, който твори своята ъндъркултура.
Here comes the light of a subart pridе Ето идва светлината от гордостта на едно субизкуство.
Here comes the faith at a Jamaican rate Вярата настъпва с ямайска сила.
And what if it's under the ground ? Какво като е ъндър дъ граунд?
It's hidden sun like our life is То е скрито слънце както нашият живот е
under sound. подземен звук.




* * *



“И зла измислица е мойто съществуване” – Атанас Далчев



нео Стих ос Бирка
Neo stih os birkA



v garderoba si
imam
poli, koito nikoga nqma da obleka
prostranstvo izpalneno sas samnenie
za6toto
mislq tvarde mnogo za horata
a v drugoto krilo na tozi garderob
e kuhnqta mi
s absorbator nad pe4kata
savsem kato istinska
lampata dori v nego raboti
hladilnikat pratih na pate6estvie,
za da se opitva da se varne
stiga li tolkova po predmetite ?
moqt dom tova sa ve6tite,
a ve6tite tova sam az

vsa6tnost az sam mom4e
ili tova mai ne trqbva da ima zna4enie
stranno
kakvo ot tova 4e e edinstveno
6tom
ima drugi razli4ni



* * *



Хей, хей, набъбнал змей!

хей, ima li nqkoi
ей
ей, tuk li ste
хей
ехооо, 4uva li nqkoi.
ей...


Vijdate li go onova ne6to tam?
- jertva na veliko izkustvo



* * *




Замислям се
Строя и разрушавам екзистенциални схеми
Прескачам и заобикалям различни стереотипи..
Търся история,
диалог някакъв.
Наблюдавам формите, които преливат във време
замислям се,
без да искам

мисълта ми ме
застрашава.





* * *



има някаква грешка още от самото начало...
и аз най-вече участвам във нея.

докато си мисля, че не трябва да плача
разбирам, че само това е начина
да се справя с абсурда

отбранявам се доколкото мога от себе си
и пак се виждам някъде встрани от
официалната светлина
да рисувам нелегално през нощта
върху Сивото и
на другия ден просто не мога да
обикалям магазините и кафетата и
да вървя с онази хиенска походка...
защо?



* * *



на където и да се обърнеш те дебнат стени...
знаеш, че ако се венчаеш за пролука после
развода ще е мъчителен и дълъг.

Навън вали като из небето.
Милена в една своя песен казва, 4е никога няма да остави съвестта си на пътя да
събира цветя.
Аз никога няма да оставя енергията си. Да забравя, че винаги ще търся начин да я
канализирам, материализирам....

Понякога само един музикален тон може да извика у теб толкова много спомени.
Как е възможно да си вървял по една улица когато си бил на 12 години, на 22, на 62 години.
А да си вървял по нея, когато те е нямало.
Когато не сме разбрали отговора, ние сме решили да зададем въпроса
Когато не сме разбрали нищо, ние сме решили, че трябва да разберем нещо...

Безброй цигари, които са минали през моите пръсти
Безброй мисли, които съзнанието е родило.
Изтъркан опит, който има нужда от ремонт.
Ако можеше да зарежа мозъка си в някой буркан и да си тръгна щях да го направя.
Неспособността да мисля ще е моето избавление в този свят.

иначе способността ми е наказание



* * *


как са родните пазари и месарници?
върви ли там добре парчето?

изедници..

душата ви се храни със бензин...
с
очи на вятъра подхвърлени

и
сякаш някой цял живот
строил е свойта
подигравка.

незабравка.
от някаква ръка откъсната
от мириса си изнасилена
тя скоро ще стои на равта

на средна възраст някаква жена
я кълца и я
готви
за подправка.

после цялото семейство съжалява,
че на вечеря
душата си изяли са.

месарят е човек в съня си.




* * *



Погледнах през правоъгълния стъклен отвор
на една панелна изливка.

навън валеше зелено.

Тънка пластмасова паяжина се спускаше
над недостижимостта на времето
и
полепваше по кожените фигури,
които слабо отразяваха проливния зелен валеж.

После той спря.

Замислих се за визуалните очаквания на мозъка ми.

Изгря плексигласово слънце, което
окъпа кожените фигури в найлонови блясъци.

Тяхната синтетичност ме ослепи.

Тогава изхвърлих погледа си през
илюминатора на малката панелна изливка...



***

trqbva da ima rezistenciq.
4rez smyrtta na edin ot nas.

v savremennata denono6tna atmosfera

te
go imat tozi vtori 6ans
ama ni6to ne mogat da napravqt
za6toto
те
го имат този втори шанс
ама нищо не могат да направят
защото
te
go imat tozi vtori 6ans

you took thiz trip
ooo, yeah.

ti6inata se zatvori
i mi zamirisa na fa major... ili moje bi la bemol
basi zabravila sam notite, mamka mu, mamka mu

a sega mi trqbva ti6ina
kak moje vsi4ko, vsi4ko, vsi4ko da e potanalo v cvetq
цветя bez dryjki

za6toto da ti lipsva ne6to zna4i da znae6 kakvo e
za6to mi se slu4vat ne6ta, koito ne si obеsnqwam to4no na vreme.
za6toto edin priqtel е kazal, 4e muzikata 6te spasi sveta
za6to da ne stanem i nie humansti edin den


човече, когато разбереш, че
добродетелните хора имат недостатъци,
а лошите притежават някои добродетели
какво друго ти остава да поискаш,
освен да не принадлежиш към нито една от
тези възможности...

Приятно пътуване