Разхождам се из Вавилон
с нарисувани обувки
Спирам се до улична будка
и си купувам увехнала страст на клечка
Сещам се за миризмата на последния мъж..
Сещам се, че
веднъж ходих на минерални бани, в които
вряха много пластмасови шишета и опаковки от вафли.
От горещата бяла кал стърчаха космати тела, които
изглеждаха като привидения сред гъстата пара.
Някога там е живяла една сляпа жена, която
е можела да вижда в бъдещето и да лекува мъките на хората.
Един огромен черен бръмбар се разминаваше с белезникав, хвърлен в ниската свежа трева, фас.
Нямам ни най-малка представа как да продължа от тук нататък..
