Your Nishtiol

Никога не ми е вървяло в любовта. На нито един Св. Валентин досега не е имало някой, който да ми даде знак за нея...
Ако започна да описвам в момента всичките си объркани връзки това ще се превърне в една одисея на нещастието или по-точно в сага на неудовлетвореността от срещите със сбъркали пътя индивиди от срещуположния пол... Защо винаги съм срещала такива ли?!..може би защото аз самата съм точно обратното и това винаги много е плашело повечето свестни мъже..
Така, привличайки слабостта у другите, аз пътувах към едно неизвестно настояще и бях дълбоко наранена от ситуацията и от себе си, защото не разбирах какво толкова ми има..
Тогава се появи странен персонаж от противоположния пол, който не беше толкова объркан колкото другите и все пак тичаше през една градина без да знае, че е градинар. Всички много го приветстваха, защото не газеше цветята като другите и се държеше добре с почвата. Аз се въодушевих, защото освен слабостта в него имаше някои други прекрасни уравнения, които ми бе интересно да решавам.. После си казах, че трябва да го хвана за ръка и да го заведа някъде, защото исках да изпитам онова свое усещане за случване, което само някои от приятелите ми са споделяли с мен. Навлязохме в трънлива градина с много буренаци и паяжини от бодлива тел. Пред опцията да седим на старото място и да не случваме нищо, предпочитах 100 пъти да навляза в гъстия трънак.. за него не знам, той почти през цялото време се оплакваше, но ме следваше, защото изглежа и на него му беше скучно. Слънцето знойно препичаше и накрая стигнахме до един гъсталак, крайна спирка на бодливото ни пътуване. Аз исках може би да седнем на земята и той да ме погали, но тя беше осеяна с тръни и аз изпитах поредното разочарование. Разбрахме, че в тези тръни нищо няма да се случи и запонахме да се връщаме назад, назад към нищото, назад към опита да си бръкнем в сърцата без да ги извадим, прекосявайки знойната бодлива градина. Тогава той падна върху скупчване на игли и се убоде,а аз се смях много, защото го обичах. Сега той ми написа, че нямал точния размер ботуши, с които да ходи по гърба ми. Не знам ти дали харесваш ботуши, Хари, но аз предпочитам гуменки, а ако нямаш точния размер, иди и си купи ако можеш и искаш. Иначе не държа кой знае колко да се разхождаш по гърба ми, може да го разстриеш, защото е изкривен. Отиди и си откъсни някоя маргаритка от сивата ти градина, те са толкова много и толкова едни и същи. Спомняш ли си как умира Люцкан? Протегнат към едно цвете, което се опитва да погали, гниещ на слънцето с рана от куршум в гърдите..Говориш така, все едно не знаеш, че за себе си знаеш толкова малко, колкото знаеш за другите. И все едно си много засегнат, някой ти е отрязал главата с две, не с едно изречение само... ми аз ако дойда и те бутна ти сигурно ще се разпаднеш! Та имам предвид, че това е несериозна история, черно на бяло, нищо на никой, без кой знае какво към не кой знае какво.. дори по-лошо и към още по-лошо, защото освен, че никой не ме е обичал никога, никой и не ме е наранявал повече от теб никога.. може би просто сме лоша комбинация, силна, но лоша, а в този комбинат хората нямат право на грешки, защото ги уволняват ..
И вместо да се смееш и да ме презираш и да пишеш разни несвързани душевни витриоли-клоаки когато няма друг начин да противостоиш на ужасно силното ми его и личност, може да се опиташ да построиш здрав мост между две души, такъв какъвто никога не си строил и няма явно и да построиш .. но това не е за всеки, не е и за мен, не че сега като разбирам какво съм, мога да го контролирам.. но мисля, че наистина се боря, за разлика от теб, седящ и цвърчащ в някакви чатове и блогове. Колкото за принца, несъществуващ или обратното, ти сам знаеш, че той ще дойде и ще ме вземе с карета, с почести и блясък, седна ли само да нарисувам картинката и себе си в нея... но сега имам друга работа. А ти иди да се попечеш малко на слънце, че много си побледнял, разгледай какво става в Амстердам, изпуши една трева и си намери някой друг за приятел, жена или каквото и да е там от схемата, защото аз отивам да се лекувам...
А и щях да забравя да ти честитя празника днес, да си жив и здрав заедно с нашата несъстояла се любов!